13 may 2008, 18:25

Самотата

  Poesía » Otra
963 0 4

Самотата

Писъците на откраднати сърца -
измъчвани, разкъсвани, оставени сами -
раздират мрака, търсят пак врата -
да избягат, да намерят своите души!

Тътена от стъпкитe й навява мъка,
сълзи отмиват кървавия под,
залязващи отблясъци показват пътя...
Нима ще оцелееш в този свят жесток?!

Там, където тя царува,
там, където тя отравя всеки миг.
Животът ти със нея хич не струва,
тя превръща и усмивката във вик!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...