Самотата
Писъците на откраднати сърца -
измъчвани, разкъсвани, оставени сами -
раздират мрака, търсят пак врата -
да избягат, да намерят своите души!
Тътена от стъпкитe й навява мъка,
сълзи отмиват кървавия под,
залязващи отблясъци показват пътя...
Нима ще оцелееш в този свят жесток?!
Там, където тя царува,
там, където тя отравя всеки миг.
Животът ти със нея хич не струва,
тя превръща и усмивката във вик!
© Десислава Танева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
