Самотата
Самотата
Писъците на откраднати сърца -
измъчвани, разкъсвани, оставени сами -
раздират мрака, търсят пак врата -
да избягат, да намерят своите души!
Тътена от стъпкитe й навява мъка,
сълзи отмиват кървавия под,
залязващи отблясъци показват пътя...
Нима ще оцелееш в този свят жесток?!
Там, където тя царува,
там, където тя отравя всеки миг.
Животът ти със нея хич не струва,
тя превръща и усмивката във вик!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
