28 abr 2016, 20:41

Самотата

649 1 7

 

Странно гледаме се, драга, 
и съзираме тъмата дългокоса.

Дай ù чехли, че е боса!

Влизай, а не стой така на прага!

 

Слушай, ще направя по цигара.

Ще се сгреем с по ракия блага.

Е, ако не пиеш, хич не се налага...

Само с мен не си прави гаргара!

 

Късно стана, вече хич не си бъбрива.

Някак трудно е да ме оставиш..

Зная, няма никога да ме забравиш!

Оценявам и го виждам - колко си вежлива!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Eva Filth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самотата е спътница сурова, но тя е и красива, в тъжните моменти, тя е тази, която умовете окрилява. И сред много хора, човекът способен е самота да чувства. Туй чувство е мистично и само творецът истински да го опознае може. Поздравявам ви за думите красиви. Не само четката, но и перото добре ви служат.
  • Ха-ха, забавно е! А дали самотата си пада и по бира ?
  • Много благодаря! Дано самотата забрави всички ни!
  • Сигурен съм, Ева, че самотата ще те забрави. Хареса ми чувството ти за хумор! Поздравления!
  • Когато човек е отворил сърцето си за света..., живота...всичко е по различно, нали...? Дори самотата става "вежлива", когато "не (..) прави гаргара"

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....