Самотата

Поезия » Хумористична, Философска

645 1 7

Странно гледаме се, драга,
и съзираме тъмата дългокоса.

Дай ù чехли, че е боса!

Влизай, а не стой така на прага!

Слушай, ще направя по цигара.

Ще се сгреем с по ракия блага.

Е, ако не пиеш, хич не се налага...

Само с мен не си прави гаргара!

Късно стана, вече хич не си бъбрива.

Някак трудно е да ме оставиш..

Зная, няма никога да ме забравиш!

Оценявам и го виждам - колко си вежлива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

DaisyMayBlow (Екатерина)

Самотата е спътница сурова, но тя е и красива, в тъжните моменти, тя е тази, която умовете окрилява. И сред много хора, човекът способен е самота да чувства. Туй чувство е мистично и само творецът истински да го опознае може. Поздравявам ви за думите красиви. Не само четката, но и перото добре ви служат.

2018-01-15T21:34:41+02:00
stormwatch (Христо Ангелов)

Ха-ха, забавно е! А дали самотата си пада и по бира ?

2016-05-04T19:07:38+03:00
EvaFilth (Eva Filth)

Много благодаря! Дано самотата забрави всички ни!

2016-04-29T17:13:19+03:00
Putin (Владимир Владимирович)

Сигурен съм, Ева, че самотата ще те забрави. Хареса ми чувството ти за хумор! Поздравления!

2016-04-29T10:06:26+03:00
nicciart.1 (Николай)

Когато човек е отворил сърцето си за света..., живота...всичко е по различно, нали...? Дори самотата става "вежлива", когато "не (..) прави гаргара"

2016-04-29T02:29:04+03:00