Самотата
Самотата
Когато самотата почне да тежи
и чувствата в сърцето ми убива,
не искам да стоя сред четири стени
и търся пътя, който се открива.
И правя се на много силна и добра,
дори да зная, че не съм такава.
Сълзите си преглъщам, няма да тъжа –
каквато съм, оставам си такава.
А времето лети, не иска да се спре,
лъжа е то, че раните лекува.
Опитвам се да мисля, че е за добре,
така по-лесно всичко съществува.
Не знам ще мога ли да задържа във мен
желанието светло да живея
и да обичам всеки слънчев летен ден,
когато ми се плаче, да се смея?
Мария Мустакерска
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados
