Самотата
Самотата
Когато самотата почне да тежи
и чувствата в сърцето ми убива,
не искам да стоя сред четири стени
и търся пътя, който се открива.
И правя се на много силна и добра,
дори да зная, че не съм такава.
Сълзите си преглъщам, няма да тъжа –
каквато съм, оставам си такава.
А времето лети, не иска да се спре,
лъжа е то, че раните лекува.
Опитвам се да мисля, че е за добре,
така по-лесно всичко съществува.
Не знам ще мога ли да задържа във мен
желанието светло да живея
и да обичам всеки слънчев летен ден,
когато ми се плаче, да се смея?
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
