4 сент. 2022 г., 10:08  

Самотата 

  Поэзия
198 1 2

      

         Самотата  

 

Когато самотата почне да тежи

и чувствата в сърцето ми убива,

не искам да стоя сред четири стени

и търся пътя, който се открива.

 

И правя се на много силна и добра,

дори да зная, че не съм такава.

Сълзите си преглъщам, няма да тъжа –

каквато съм, оставам си такава.

 

А времето лети, не иска да се спре,

лъжа е то, че раните лекува.

Опитвам се да мисля, че е за добре,

така по-лесно всичко съществува.

 

Не знам ще мога ли да задържа във мен

желанието светло да живея

и да обичам всеки слънчев летен ден,

когато ми се плаче, да се смея?

 

                        Мария Мустакерска 

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??