4 сент. 2022 г., 10:08  

Самотата

662 1 2

      

         Самотата  

 

Когато самотата почне да тежи

и чувствата в сърцето ми убива,

не искам да стоя сред четири стени

и търся пътя, който се открива.

 

И правя се на много силна и добра,

дори да зная, че не съм такава.

Сълзите си преглъщам, няма да тъжа –

каквато съм, оставам си такава.

 

А времето лети, не иска да се спре,

лъжа е то, че раните лекува.

Опитвам се да мисля, че е за добре,

така по-лесно всичко съществува.

 

Не знам ще мога ли да задържа във мен

желанието светло да живея

и да обичам всеки слънчев летен ден,

когато ми се плаче, да се смея?

 

                        Мария Мустакерска 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...