В болка дните отлитат,
пълна с тъга е душата,
никоя жена не ме обича,
измъчва ме самотата!
Като в затвор съм аз,
стар ерген ще остана,
от антарктичен мраз
душата ми е скована!
Не живея истински, а тлея,
пламъкът мъждука едвам,
затова скръбна песен пея,
че до сетен дъх ще бъда сам...
© Георги Todos los derechos reservados
Има го обаче и случая, когато мъжът/жената просто търси своята половинка. Без излишни/префърцунени изисквания и претенции, без глупости. Просто търси нормална, човешка топлина (което май в нашия сбъркан откъм морални ценности 21-ви век става все по-трудно). Пробва тук, пробва там. И все удря на камък.