В болка дните отлитат,
пълна с тъга е душата,
никоя жена не ме обича,
измъчва ме самотата!
Като в затвор съм аз,
стар ерген ще остана,
от антарктичен мраз
душата ми е скована!
Не живея истински, а тлея,
пламъкът мъждука едвам,
затова скръбна песен пея,
че до сетен дъх ще бъда сам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse