Самотата
В болка дните отлитат,
пълна с тъга е душата,
никоя жена не ме обича,
измъчва ме самотата!
Като в затвор съм аз,
стар ерген ще остана,
от антарктичен мраз
душата ми е скована!
Не живея истински, а тлея,
пламъкът мъждука едвам,
затова скръбна песен пея,
че до сетен дъх ще бъда сам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Todos los derechos reservados
.