31 mar 2008, 13:52

Самотата ражда болка...

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

Отново стаята в тази нощ е празна,
студът сковал е малкото сърце
и ето самотата тъй омразна,
оставя белег върху моето лице.

И тъмнината в душата ми нахлува,
а спомените ми отново се завръщат,
мига, в който ти дойде... и се сбогува...
а болките отново ме прегръщат...

Крещя сега и писъците ми раздират мрака,
но в този час за мене никого не го боли,
а утре пред вратата някой мен ще чака...
но ще намери само моите сълзи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много силно-дано е само поезия ,а не истинска болка!
  • Вдигни глава!Не падай духом никога!Всеки се чувства малко или много самотен!Всеки е преминал през болката не веднъж,просто трябва да намериш сили да вървиш напред!
  • Силно, въздействащо, много истинско и пропито с чувства (в тъмна краска за съжаление)- но точно в твой стил, Теди! Може би пък ти върви да пишеш само тъжни стихотворения- но това е без значение, продължавай в същия дух! Всеки път, когато чета нещо твое потръпвам

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...