Самотата загрозява зимата
В красотата на зимата
и в прегръдката на нощта -
Живата от мен си е заминала
и духът ми копнее за падаща звезда.
Делници и празници не съществуват.
Самотата безпощадно ги уби.
Радост, смях - те отминават
и днес само спомен ще ме изцели.
В голямата си стая аз съм вещ.
Завивката прегръщам и тя мен.
До огледалото ми тлее свещ,
за да вярвам, че е вечно ден.
...............................................
Убит си, щом си сам и безприютен,
когато близките ти са далеч,
но животът понякога е труден
и за да оцелееш – мисли като поет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados
Оле така дълбоко беше заспала, че имам цяла купчина със започнати но недовършени стихчета
