Самотата загрозява зимата

Dec 23, 2010, 1:40 PM

Poetry

1007 0 3

В красотата на зимата

и в прегръдката на нощта -

Живата от мен си е заминала

и духът ми копнее за падаща звезда.

Делници и празници не съществуват.

Самотата безпощадно ги уби.

Радост, смях - те отминават

и днес само спомен ще ме изцели.

В голямата си стая аз съм вещ.

Завивката прегръщам и тя мен.

До огледалото ми тлее свещ,

за да вярвам, че е вечно ден.

...............................................

Убит си, щом си сам и безприютен,

когато близките ти са далеч,

но животът понякога е труден

и за да оцелееш – мисли като поет.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

The_gold_f (Веселина Костадинова)

2010-12-24T18:20:44+02:00

Благодаря Оле така дълбоко беше заспала, че имам цяла купчина със започнати но недовършени стихчета Любофф е в гърдите ми, нали знаеш Тук е само мъката
posh` (Таня Атанасова)

2010-12-24T18:16:22+02:00

"В голямата си стая аз съм вещ.

Завивката прегръщам и тя мен.

До огледалото ми тлее свещ,

за да вярвам, че е вечно ден."

Йей! Най-после и твоята муза се разбуди Много ми липсваше!
Пишеш винаги с някаква конкретна идея, а не само, за да има нещо ново.
И напоследък много философстваш! Искам любоффф тука да дишааа
Харесва ми, само дето-нека е по-весело.
Sorbus (Пенко Пенков)

2010-12-23T13:46:13+02:00

Първо - да си на 19 и да си самотен, ми звучи... доста за кратко!

Оригинално! Виждам находки! Само не разбирам първия ти куплет...