7 jun 2007, 15:12

Самотен бряг

  Poesía
797 0 4

Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
Една звезда проблясва във простора.
И наблюдава тихо в мрак една вълна как
блъска се в брега със несломима воля.
Самотен кораб като призрак в мрака,
полюшван от вълните се прокрадва.
Самотен бряг, самотна стая,
стените са от камък, сякаш е затвор,
без въздух и прозорец без покой.
И само кеят и вълните, разбиващи се в този бряг,
и само сълзите в очите напомнят за отминал вече смях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Много ви благодаря.Радвам се че някои харесва стиховете ми.
  • Хубаво е. Поздравления!
  • Добре дошла, Валя!
  • Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
    Една звезда проблясва във небето
    и наблюдава тихо,в мрак вълните как
    в брега се блъскат.С воля!Там където
    самотен кораб като призрак в мрака
    да се прокрадне сред вълните чака.

    Позволих си да ти напиша този вариант,защото просто така ми дойде-дано не се сърдиш!!!Поздрави и продължавай все така!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...