7 jun 2007, 15:12

Самотен бряг

  Poesía
799 0 4

Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
Една звезда проблясва във простора.
И наблюдава тихо в мрак една вълна как
блъска се в брега със несломима воля.
Самотен кораб като призрак в мрака,
полюшван от вълните се прокрадва.
Самотен бряг, самотна стая,
стените са от камък, сякаш е затвор,
без въздух и прозорец без покой.
И само кеят и вълните, разбиващи се в този бряг,
и само сълзите в очите напомнят за отминал вече смях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Много ви благодаря.Радвам се че някои харесва стиховете ми.
  • Хубаво е. Поздравления!
  • Добре дошла, Валя!
  • Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
    Една звезда проблясва във небето
    и наблюдава тихо,в мрак вълните как
    в брега се блъскат.С воля!Там където
    самотен кораб като призрак в мрака
    да се прокрадне сред вълните чака.

    Позволих си да ти напиша този вариант,защото просто така ми дойде-дано не се сърдиш!!!Поздрави и продължавай все така!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...