7 jun 2007, 15:12

Самотен бряг

  Poesía
794 0 4

Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
Една звезда проблясва във простора.
И наблюдава тихо в мрак една вълна как
блъска се в брега със несломима воля.
Самотен кораб като призрак в мрака,
полюшван от вълните се прокрадва.
Самотен бряг, самотна стая,
стените са от камък, сякаш е затвор,
без въздух и прозорец без покой.
И само кеят и вълните, разбиващи се в този бряг,
и само сълзите в очите напомнят за отминал вече смях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Много ви благодаря.Радвам се че някои харесва стиховете ми.
  • Хубаво е. Поздравления!
  • Добре дошла, Валя!
  • Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
    Една звезда проблясва във небето
    и наблюдава тихо,в мрак вълните как
    в брега се блъскат.С воля!Там където
    самотен кораб като призрак в мрака
    да се прокрадне сред вълните чака.

    Позволих си да ти напиша този вариант,защото просто така ми дойде-дано не се сърдиш!!!Поздрави и продължавай все така!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...