7 июн. 2007 г., 15:12

Самотен бряг

796 0 4

Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
Една звезда проблясва във простора.
И наблюдава тихо в мрак една вълна как
блъска се в брега със несломима воля.
Самотен кораб като призрак в мрака,
полюшван от вълните се прокрадва.
Самотен бряг, самотна стая,
стените са от камък, сякаш е затвор,
без въздух и прозорец без покой.
И само кеят и вълните, разбиващи се в този бряг,
и само сълзите в очите напомнят за отминал вече смях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • Много ви благодаря.Радвам се че някои харесва стиховете ми.
  • Хубаво е. Поздравления!
  • Добре дошла, Валя!
  • Самотен кей на пуст и мрачен бряг.
    Една звезда проблясва във небето
    и наблюдава тихо,в мрак вълните как
    в брега се блъскат.С воля!Там където
    самотен кораб като призрак в мрака
    да се прокрадне сред вълните чака.

    Позволих си да ти напиша този вариант,защото просто така ми дойде-дано не се сърдиш!!!Поздрави и продължавай все така!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...