fantasmagora (Цвети)
4 1
28 dic 2007, 14:33

Самотен лебед 

  Poesía » De amor
934 0 6

Беше тя като самотен лебед

в езеро пропито от тъга.

Всеки ден се молеше без глас,

някой да и подаде ръка.

Този накой появи се

и превърна езерото от тъга

в най-красивото и нежно кътче на света.

Усети тя, че животът и започна

и разпери своите крила,

прегърна любовта и заедно с нея

жадно полетя над света.

Но както често се случва,

реши съдбата да препречи пътя на крилата.

Те прекършиха се бавно,

изплъзна се от тях любовта

и мъчително тя се озова

отново в езерото, обгърната от тъга.

Така до края на живота си

ще страда ранена и сама,

защото обичта остави я,

без да пита колко ще страда

малката, нещастна душа.

 

© Цвети Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно,много нежно...цветът е хубав,но мисля,че е прекалено блед и малко трудно се откроява от бялото на самата страница...
  • хубаво е , много е хубаво...лебедова песен.
    с обич, мила Цвети.
  • Радвам се,че ви харесва! Приятно изкарване на празниците и успех през новата година.Дано никога не се почувствате като моя самотен лебед.
  • Прекрасен стих, изпълнен с тъга...трогна ме!
    Поздрав!
  • Много красиво!!!
  • "Когато лебедът умира той възпява любовта..." Така казват.
    Ама като си е изпатил и той от нея какво му остава хах
Propuestas
: ??:??