Самотен лебед
Беше тя като самотен лебед
в езеро пропито от тъга.
Всеки ден се молеше без глас,
някой да и подаде ръка.
Този накой появи се
и превърна езерото от тъга
в най-красивото и нежно кътче на света.
Усети тя, че животът и започна
и разпери своите крила,
прегърна любовта и заедно с нея
жадно полетя над света.
Но както често се случва,
реши съдбата да препречи пътя на крилата.
Те прекършиха се бавно,
изплъзна се от тях любовта
и мъчително тя се озова
отново в езерото, обгърната от тъга.
Така до края на живота си
ще страда ранена и сама,
защото обичта остави я,
без да пита колко ще страда
малката, нещастна душа.
© Цвети All rights reserved.
Приятно изкарване на празниците и успех през новата година.Дано никога не се почувствате като моя самотен лебед. 
