28 дек. 2007 г., 14:33

Самотен лебед

1.2K 0 6

Беше тя като самотен лебед

в езеро пропито от тъга.

Всеки ден се молеше без глас,

някой да и подаде ръка.

Този накой появи се

и превърна езерото от тъга

в най-красивото и нежно кътче на света.

Усети тя, че животът и започна

и разпери своите крила,

прегърна любовта и заедно с нея

жадно полетя над света.

Но както често се случва,

реши съдбата да препречи пътя на крилата.

Те прекършиха се бавно,

изплъзна се от тях любовта

и мъчително тя се озова

отново в езерото, обгърната от тъга.

Така до края на живота си

ще страда ранена и сама,

защото обичта остави я,

без да пита колко ще страда

малката, нещастна душа.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно,много нежно...цветът е хубав,но мисля,че е прекалено блед и малко трудно се откроява от бялото на самата страница...
  • хубаво е , много е хубаво...лебедова песен.
    с обич, мила Цвети.
  • Радвам се,че ви харесва! Приятно изкарване на празниците и успех през новата година.Дано никога не се почувствате като моя самотен лебед.
  • Прекрасен стих, изпълнен с тъга...трогна ме!
    Поздрав!
  • Много красиво!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...