Беше тя като самотен лебед
в езеро пропито от тъга.
Всеки ден се молеше без глас,
някой да и подаде ръка.
Този накой появи се
и превърна езерото от тъга
в най-красивото и нежно кътче на света.
Усети тя, че животът и започна
и разпери своите крила,
прегърна любовта и заедно с нея
жадно полетя над света.
Но както често се случва, ...