26 may 2010, 13:28

Самотен монолог

1K 1 2

Добър вечер, любов!
Знаеш, трудно заспивам
и съм цялата мисъл и зов.
Добър вечер...
със теб си говоря,
нищо че си толкова друг.
За съседката
с бъбречна криза,
за поемата, която
така не написах,
за латинките, които посях,
за разсада, охлюви
пак го пасат...
Добър вечер, любов!
Какво да те питам?
- Как е тя? Още ли
кръвното вдига?
Знам, мълчиш,
няма как. Тишина.
Зад прозореца само
луната намига.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...