Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
26.05.2010 г., 13:28

Самотен монолог

1K 1 2

Добър вечер, любов!
Знаеш, трудно заспивам
и съм цялата мисъл и зов.
Добър вечер...
със теб си говоря,
нищо че си толкова друг.
За съседката
с бъбречна криза,
за поемата, която
така не написах,
за латинките, които посях,
за разсада, охлюви
пак го пасат...
Добър вечер, любов!
Какво да те питам?
- Как е тя? Още ли
кръвното вдига?
Знам, мълчиш,
няма как. Тишина.
Зад прозореца само
луната намига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0