Самотен монолог
Добър вечер, любов!
Знаеш, трудно заспивам
и съм цялата мисъл и зов.
Добър вечер...
със теб си говоря,
нищо че си толкова друг.
За съседката
с бъбречна криза,
за поемата, която
така не написах,
за латинките, които посях,
за разсада, охлюви
пак го пасат...
Добър вечер, любов!
Какво да те питам?
- Как е тя? Още ли
кръвното вдига?
Знам, мълчиш,
няма как. Тишина.
Зад прозореца само
луната намига.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
