Самотен мъж
Самотен мъж
По темето ми капе хладен дъжд,
меланхолично сълзите си рони,
за статуса ми на самотен мъж
напомня птича двойка под балкона.
Тъй есен се стопи още една,
сърцето пак за обич ще е гладно -
отвикнах да съм влюбен във жена.
Не знам защо таз участ ми се падна
да съм недоверчив към нежен пол
след неудачи и развод, все кисел.
Биченце бях, а ето - станах вол -
за работа несвършена си мисля?
Амурче не запрати в мен стрели
и младост аз пом`енах, без да сетя.
По темето ми ситен дъжд вали -
на тъжен празник влажните конфети.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Владимир Костов Todos los derechos reservados
