VladimirKostov (Владимир Костов) VladimirKostov (Владимир Костов)
6 258
Nov 19, 2015, 6:33 PM

Самотен мъж

  Poetry » Other
516 0 1

Самотен мъж

 

По темето ми капе хладен дъжд,

меланхолично сълзите си рони,

за статуса ми на самотен мъж

напомня птича двойка под балкона.

 

Тъй есен се стопи още една,

сърцето пак за обич ще е гладно -

отвикнах да съм влюбен във жена.

Не знам защо таз участ ми се падна

 

да съм недоверчив към нежен пол

след неудачи и развод, все кисел.

Биченце бях, а ето - станах вол -

за работа несвършена си мисля?

 

Амурче не запрати в мен стрели

и младост аз пом`енах, без да сетя.

По темето ми ситен дъжд вали -

на тъжен празник влажните конфети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • nezemna (Неземна)
    nezemna (Неземна)
    Я, по напористо го давай, точно като вол и бързо се влюбвай

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0