Nov 19, 2015, 6:33 PM

Самотен мъж

  Poetry » Other
526 0 1

Самотен мъж

 

По темето ми капе хладен дъжд,

меланхолично сълзите си рони,

за статуса ми на самотен мъж

напомня птича двойка под балкона.

 

Тъй есен се стопи още една,

сърцето пак за обич ще е гладно -

отвикнах да съм влюбен във жена.

Не знам защо таз участ ми се падна

 

да съм недоверчив към нежен пол

след неудачи и развод, все кисел.

Биченце бях, а ето - станах вол -

за работа несвършена си мисля?

 

Амурче не запрати в мен стрели

и младост аз пом`енах, без да сетя.

По темето ми ситен дъжд вали -

на тъжен празник влажните конфети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Я, по напористо го давай, точно като вол и бързо се влюбвай

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...