15 jul 2011, 23:45

Самотен остров

  Poesía » Otra
1.6K 0 2

Самотен остров чувствам, че съм аз.

До мене нищо не достига.

Ни кораб, ни човешки глас,

дори и птица заблудена.

 

Изграждам аз спасителната лодка,

с надежда да отплувам към света.

А може би е точно пък това

домът за моята душа.

 

Обичам тишината, държа на свободата.

Мъчителна понякога е самотата,

но точно тя е път към мъдроста.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Мирчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Ни кораб, ни човешки глас,
    дори и птица заблудена"
    А може би още не е дошло времето, затова не виждаш кораба и не чуваш гласа, ни песента на птиците... Вярвай... и ще видиш, че не си сама на този остров ...
  • Благодаря Мими.На теб хубав уикенд ти желая.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...