Самотен остров чувствам, че съм аз.
До мене нищо не достига.
Ни кораб, ни човешки глас,
дори и птица заблудена.
Изграждам аз спасителната лодка,
с надежда да отплувам към света.
А може би е точно пък това
домът за моята душа.
Обичам тишината, държа на свободата.
Мъчителна понякога е самотата,
но точно тя е път към мъдроста.
© Нели Мирчова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
