Самотен остров чувствам, че съм аз.
До мене нищо не достига.
Ни кораб, ни човешки глас,
дори и птица заблудена.
Изграждам аз спасителната лодка,
с надежда да отплувам към света.
А може би е точно пък това
домът за моята душа.
Обичам тишината, държа на свободата.
Мъчителна понякога е самотата,
но точно тя е път към мъдроста.
© Нели Мирчова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
