Самотен, стихът ми доволен

Самотен, стихът ми доволен

Самотен, стихът ми доволен

край пъстрия бряг бавно върви.

А морето синьо, голямо

всяка моя крачка следи.

Гласа на вълните пенливи дочувам,

премръзнали как поглеждат брега.

Измокрена самотата докосвам,

с палави пръсти я вземам в ръка.

Вълните немирни прииждат,

забързани пак към брека.

А може би да ги стопля те искат

в слънчевата ми ръка.