Самотен, стихът ми доволен
534
0
0
Самотен, стихът ми доволен
Самотен, стихът ми доволен
край пъстрия бряг бавно върви.
А морето синьо, голямо
всяка моя крачка следи.
Гласа на вълните пенливи дочувам,
премръзнали как поглеждат брега.
Измокрена самотата докосвам,
с палави пръсти я вземам в ръка.
Вълните немирни прииждат,
забързани пак към брека.
А може би да ги стопля те искат
в слънчевата ми ръка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
