САМОТЕН ВРЪХ
Душо моя, защо си тъй добра?
Все луташ се във хорска лошота,
залюбила до болка истината зла.
Нима човека знае що е туй душа?
Скиташ винаги сама във мрака,
а някоя жена стенеща те чака –
да я учиш пред лъжата да не кляка,
ала тъй вечно си изпускаш влака.
О, простете, музи жадно-жалостиви,
не знаех, че в скръбта сте тъй игриви,
но узнах едно за любовните ви ниви – ...