18 июн. 2017 г., 11:13

Самотен връх 

  Поэзия
388 0 0
САМОТЕН ВРЪХ
Душо моя, защо си тъй добра?
Все луташ се във хорска лошота,
залюбила до болка истината зла.
Нима човека знае що е туй душа?
Скиташ винаги сама във мрака,
а някоя жена стенеща те чака –
да я учиш пред лъжата да не кляка,
ала тъй вечно си изпускаш влака.
О, простете, музи жадно-жалостиви,
не знаех, че в скръбта сте тъй игриви,
но узнах едно за любовните ви ниви – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камен Тодоров Все права защищены

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:f971bfbec9

Предложения
: ??:??