15 jul 2007, 11:59

Самотна

  Poesía
1K 1 22
Прибирам се във къщи омаляла.Посреща ме от външната вратаедна огромна, призрачна и бяла,оръфана, жестока самота!

Прибирам се, часовникът се мръщи.Отеква само неговият такт.Дали разбира, когато съм във къщи,колко съм самотна с него аз!?

Във банята пред огледалото заставам.Халата бавно свлича се по мен,а в него виждам стройно женско тяло,посърнало от миналия ден!

Кипи в кристала бялото шампанско.Наздраве - казвам, на образа пред мен.Какво от туй, че чувствам се ужасно,нали ,,И'' за това човекът е роден!?

Лежа във ваната, окъпана и бяла,в огледалото поглеждам се, в анфас.Стрелката на часовника е спряла,а аз стоя и чакам своя час!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах,Ани...,аз също чакам, но дали ще го дочакам този час??....Тази вечер само ме замисляш ОЩЕ ПО-СИЛНО, и ме караш да ....плача мъъъничко! Прегръщам те за ДОКОСВАНЕТО в душата ми!!
  • Благодаря на останалите!
  • страхотно е меко казано!а колко още хубави жени се чувстват така!
    много ми харесва стиха ти Ани,защото май като че ли,обрисува и моята сегашна нагласа.
  • Страхотно е! Тъжно, но перфектно написано!
  • Очарователно, искрено и доста еротично.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...