15 июл. 2007 г., 11:59

Самотна

1K 1 22
Прибирам се във къщи омаляла.Посреща ме от външната вратаедна огромна, призрачна и бяла,оръфана, жестока самота!

Прибирам се, часовникът се мръщи.Отеква само неговият такт.Дали разбира, когато съм във къщи,колко съм самотна с него аз!?

Във банята пред огледалото заставам.Халата бавно свлича се по мен,а в него виждам стройно женско тяло,посърнало от миналия ден!

Кипи в кристала бялото шампанско.Наздраве - казвам, на образа пред мен.Какво от туй, че чувствам се ужасно,нали ,,И'' за това човекът е роден!?

Лежа във ваната, окъпана и бяла,в огледалото поглеждам се, в анфас.Стрелката на часовника е спряла,а аз стоя и чакам своя час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах,Ани...,аз също чакам, но дали ще го дочакам този час??....Тази вечер само ме замисляш ОЩЕ ПО-СИЛНО, и ме караш да ....плача мъъъничко! Прегръщам те за ДОКОСВАНЕТО в душата ми!!
  • Благодаря на останалите!
  • страхотно е меко казано!а колко още хубави жени се чувстват така!
    много ми харесва стиха ти Ани,защото май като че ли,обрисува и моята сегашна нагласа.
  • Страхотно е! Тъжно, но перфектно написано!
  • Очарователно, искрено и доста еротично.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...