15.07.2007 г., 11:59

Самотна

1K 1 22
Прибирам се във къщи омаляла.Посреща ме от външната вратаедна огромна, призрачна и бяла,оръфана, жестока самота!

Прибирам се, часовникът се мръщи.Отеква само неговият такт.Дали разбира, когато съм във къщи,колко съм самотна с него аз!?

Във банята пред огледалото заставам.Халата бавно свлича се по мен,а в него виждам стройно женско тяло,посърнало от миналия ден!

Кипи в кристала бялото шампанско.Наздраве - казвам, на образа пред мен.Какво от туй, че чувствам се ужасно,нали ,,И'' за това човекът е роден!?

Лежа във ваната, окъпана и бяла,в огледалото поглеждам се, в анфас.Стрелката на часовника е спряла,а аз стоя и чакам своя час!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах,Ани...,аз също чакам, но дали ще го дочакам този час??....Тази вечер само ме замисляш ОЩЕ ПО-СИЛНО, и ме караш да ....плача мъъъничко! Прегръщам те за ДОКОСВАНЕТО в душата ми!!
  • Благодаря на останалите!
  • страхотно е меко казано!а колко още хубави жени се чувстват така!
    много ми харесва стиха ти Ани,защото май като че ли,обрисува и моята сегашна нагласа.
  • Страхотно е! Тъжно, но перфектно написано!
  • Очарователно, искрено и доста еротично.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...