Самотна болка
666
0
0
Любовта дълбоко прониза
трептящата сърцевина.
Бавно потече навътре,
Вля тъмна горещина.
Пръсна рубина на частици.
Остави хладна празнина.
Прашици мъртъв студ
вяни вятърно без път.
Обвити в мъчна самота.
Някои лекичко изкрят,
а други морни гаснат
в бледа сива простота.
Надеждата е бяла лястовица,
на която са счупили двете крила.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
