Самотна болка

Poetry » Love, Other

664 0 0

Любовта дълбоко прониза

трептящата сърцевина.

Бавно потече навътре,

Вля тъмна горещина.

Пръсна рубина на частици.

Остави хладна празнина.

Прашици мъртъв студ

вяни вятърно без път.

Обвити в мъчна самота.

Някои лекичко изкрят,

а други морни гаснат

в бледа сива простота.

Надеждата е бяла лястовица,

на която са счупили двете крила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0