9.10.2020 г., 7:44 ч.

Самотна болка 

  Поезия » Любовна, Друга
242 0 0

Любовта дълбоко прониза

трептящата сърцевина.

Бавно потече навътре,

Вля тъмна горещина.

 

Пръсна рубина на частици.

Остави хладна празнина.

 

Прашици мъртъв студ

вяни вятърно без път.

Обвити в мъчна самота.

 

Някои лекичко изкрят,

а други морни гаснат

в бледа сива простота.

 

Надеждата е бяла лястовица,

на която са счупили двете крила.

 

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??