laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
21 abr 2011, 8:36

Самотна църква 

  Poesía » Otra
579 0 11

Горчиво-тъжна, свята тишина

във църквата самотно се разхожда.

А Богородица от окадената стена

пространството с мълчание пробожда.

 

И плачат свèщите със восъчни очи,

къде са християните, не питат.

Спасителят на своя кръст мълчи,

със гвоздеи, забити във петите.

 

Забравени, светците все скърбят

и нищо ново, нищо не очакват...

Познават те греховния ни свят,

в смирение душите ни оплакват.

 

Камбаната, прехапала език,

безгласна, тиха, няма си остава.

С протяжен, хрипкав, нечовешки вик

насън тя пее - никога наяве.

 

И чудя се, защо сме тъй наказани,

защо животът ни фатално се обърква...

Нима сърцата вече са опразнени,

самотно-страшни като тая църква?

 

 

 

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??