Самотна къща

Самотна къщичка на хълма
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика:
„Не мога повече сама!“
Но нощем спи и някак свиква
завита само с пустота…
А във зори просветва в нея,
с надежда гледа все навън
и тръпне – близо някой пее,
но отминава като в сън.
Самотна скрита във зелено -
потънала във буренак,
и тази вечер като мене
сама и тъжна ще е пак…