12 ago 2004, 21:25

Самотна скука 

  Poesía
1146 0 1
Поднесена - течението  движи
и монотонно си бълбука -
една зарязана от грижи -
дълбока, тежка скука.
От мързела без страх отнела
едва долавящо движение,
през дните дълги обзавела
забравеното чакано спасение.
В удобство е решено, бдително,
в разглеждане на чужди мисли,
открадналo е положително
надеждата да поразлистиш
и да потърсиш сред прахта
утехата, че няма да си сам
и че почукаш ли на входната врата,
ще ти отвори някой там.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??