12 ago 2004, 21:25

Самотна скука

  Poesía
1.3K 0 1
Поднесена - течението  движи
и монотонно си бълбука -
една зарязана от грижи -
дълбока, тежка скука.
От мързела без страх отнела
едва долавящо движение,
през дните дълги обзавела
забравеното чакано спасение.
В удобство е решено, бдително,
в разглеждане на чужди мисли,
открадналo е положително
надеждата да поразлистиш
и да потърсиш сред прахта
утехата, че няма да си сам
и че почукаш ли на входната врата,
ще ти отвори някой там.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...