12.08.2004 г., 21:25

Самотна скука

1.3K 0 1
Поднесена - течението  движи
и монотонно си бълбука -
една зарязана от грижи -
дълбока, тежка скука.
От мързела без страх отнела
едва долавящо движение,
през дните дълги обзавела
забравеното чакано спасение.
В удобство е решено, бдително,
в разглеждане на чужди мисли,
открадналo е положително
надеждата да поразлистиш
и да потърсиш сред прахта
утехата, че няма да си сам
и че почукаш ли на входната врата,
ще ти отвори някой там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...