Самотната...!

Защо ме остави аз да бъда сама?
Защо ти подлъга мойта душа?
Аз вярвам в теб и в твойта любов.
Не искам да бъда сама,
затворена в себе си, самотна душа.

Много те молех да дойдеш при мен.
Колко те молех да бъдеш с мен.
Оправданията ти аз търпя
и сълзи редя.

С този текст аз казвам своето мнение
и се чудя докога ще търпя твоето отношение.
Виждам в очите си голямо съмнение.
А в сърцето си усещам

най-голямото и болезнено презрение.