Пристигат в онази, самотната гара,
качват се, слизат, релси пресичат.
Някой е тъжен, други е с вяра,
а има и хора, които обичат.
И всеки от тях идва за влака,
който при някой любим ще откара.
А там любовта търпеливо ще чака,
оставил тъгата в самотната гара.
И само цветята са будни в нощта,
стоманени релси с тях се пресичат.
Влакове няма, но тук любовта,
помни всички, които обичат. ...