Самотната река
Имаше на село една стара река,
стара колкото възрастна жена.
Всички ú измисляха имена,
но никога с хубави думи,
никой не беше потапял дори и ръка
в нейната хладка и мека вода.
Никой не отиваше да я види,
беше опустяла и занемарена,
от хората напълно отчуждена.
Докато един ден момиче
с буйни къдрици не я посети,
идваше то с дни и седеше с часове
на едно паднало дърво,
с поглед впит в хладките и води,
на свобода с мислите си.
Реката не можеше и дума
да промълви, можеше само да мълчи.
Всеки ден момичето хвърляше
камъчета в нейната вода,
тя не се почувства повече сама.
Момичето завинаги я промени.
Реката никога не забрави
момичето със буйните коси,
а камъчетата останаха
като спомен в нейните дълбини.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стефани Todos los derechos reservados
...тъжно, но хубаво...Поздрави, Стефани!
