Самотната стара цигулка

Самотната стара цигулка свири във нощния мрак.

Възпява тя мимолетния човешки живот,

толкова крехък, страдален. Толкова благ.

В секунда отминал, без дъх преживян -

животецът кратък за миг отлетял.

Въздишка зловеща сред оглушителна празнота,

цигулката кротко изпява своята няма тъга.

Болка раздира душата, отделя я от плътта.

В пагубно търсене продължава тя

своята песен да извисява в нощта.