Самотната стара цигулка свири във нощния мрак.
Възпява тя мимолетния човешки живот,
толкова крехък, страдален. Толкова благ.
В секунда отминал, без дъх преживян -
животецът кратък за миг отлетял.
Въздишка зловеща сред оглушителна празнота,
цигулката кротко изпява своята няма тъга.
Болка раздира душата, отделя я от плътта.
В пагубно търсене продължава тя
своята песен да извисява в нощта.