31 oct 2009, 12:21

Самотната вълна

  Poesía
1.3K 0 2


Една самотна вълна се разби в скалата...

след нея последваха други...

Под нощната светлина на Луната,

под песните тихи на щурците...

Аз боса стоях на брега и си мислех

колко самотна била е вълната...

която с порива на дивия вятър

излезе за разтуха на брега...

и отмина...

Тази нощ вълната вече не се върна...

не тя - а други мънички вълнички...

след нея всичко в студ и самота посърна...

под нежната пътека на Луната...

под самотния повей на вятъра...

под нечутите и неразбрани песни на щурците...

А аз боса стоях и си мислех...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...