Самотната вълна

31 окт. 2009 г., 12:21

Поэзия

857 0 2

Една самотна вълна се разби в скалата...

след нея последваха други...

Под нощната светлина на Луната,

под песните тихи на щурците...

Аз боса стоях на брега и си мислех

колко самотна била е вълната...

която с порива на дивия вятър

излезе за разтуха на брега...

и отмина...

Тази нощ вълната вече не се върна...

не тя - а други мънички вълнички...

след нея всичко в студ и самота посърна...

под нежната пътека на Луната...

под самотния повей на вятъра...

под нечутите и неразбрани песни на щурците...

А аз боса стоях и си мислех...