Самотната вълна
Една самотна вълна се разби в скалата...
след нея последваха други...
Под нощната светлина на Луната,
под песните тихи на щурците...
Аз боса стоях на брега и си мислех
колко самотна била е вълната...
която с порива на дивия вятър
излезе за разтуха на брега...
и отмина...
Тази нощ вълната вече не се върна...
не тя - а други мънички вълнички...
след нея всичко в студ и самота посърна...
под нежната пътека на Луната...
под самотния повей на вятъра...
под нечутите и неразбрани песни на щурците...
А аз боса стоях и си мислех...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радина Стоянова Всички права запазени
