Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
2 mar 2018, 0:44  

Самотни кокичета

874 16 30

Под тази тиха белота,

премръзнала, но оцеляла,

живеят топлите лета...

Но тя за любовта е цяла.

 

Живее мраз над топлота –

една сезонно сътворена маска.

Над нея съхранените гнезда:

без птици – са криле без ласки.

 

А ние с теб, протягаме ръце

в копнежа си да превърнем

двете си сърца – в едно сърце!

Преди  спомен тих да ни прегърне...

 

Но ти си някъде далеч сега.

И душата ми самотна крачи.

Под тишината на снега

кокичета самотни плачат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0