Самотни кокичета
Под тази тиха белота,
премръзнала, но оцеляла,
живеят топлите лета...
Но тя за любовта е цяла.
Живее мраз над топлота –
една сезонно сътворена маска.
Над нея съхранените гнезда:
без птици – са криле без ласки.
А ние с теб, протягаме ръце
в копнежа си да превърнем
двете си сърца – в едно сърце!
Преди спомен тих да ни прегърне...
Но ти си някъде далеч сега.
И душата ми самотна крачи.
Под тишината на снега
кокичета самотни плачат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
