В дългите самотни нощи,
когато вече всички са заспали,
само аз въртя се още
в празното легло до мене...
Мисля си сега за тебе
и твоето горещо тяло,
как можеше да си при мене,
да стоплиш хладните ми длани.
Как можеше с горещи устни
мойте страстно да изпиваш,
целувки жарки по твойто тяло,
с тях сега да те обсипвам.
Тела горещи, от страстен огън
обвити тихо в тъмнината,
така аз искам да посрещна
синьо утро и зората.
Омайна утрин, небе-коприна,
слънчев лъч ще ни погали,
след тази нощ, така красива,
самотата бързо ще си иде.
Красива сутрин ще посрещнем
двамата тогава с тебе,
уморени, сладко ще притихнем,
сякаш стигнали безкрая...
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados
Не те познавам лично, но мисля, че си
едно лъчезарно, добронамерено и позитивно момиче!
Твоите коментари винаги ми стоплят сърцето
и ме карат да се усмихвам!