Тежи във стаята усещане за хлад.
Ореолът около главата ми изчезна.
Не съм онази, дето си познал
от приказка добра излезнала.
Не ме чертай със своите бои,
не ми прибавяй неприсъщи знаци.
Признай поне, че разбрал си ме - почти
и ранявала съм без да чувствам плахост.
Приемай ме каквато съм.
Не ме променяй - просто се пази.
Аз не се контролирам - ужасна съм!
Но съм самотница и от това боли...