Тежи във стаята усещане за хлад.
Ореолът около главата ми изчезна.
Не съм онази, дето си познал
от приказка добра излезнала.
Не ме чертай със своите бои,
не ми прибавяй неприсъщи знаци.
Признай поне, че разбрал си ме - почти
и ранявала съм без да чувствам плахост.
Приемай ме каквато съм.
Не ме променяй - просто се пази.
Аз не се контролирам - ужасна съм!
Но съм самотница и от това боли...
© ТтТтТтТтТ All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
